Всеки човек се стреми към осъществяването на смисъл. Като част от основата на теорията на Виктор Франкъл се разглеждат три основни крепителя на смисъла да бъдеш човек, а именно свободата на волята, волята за смисъл и смисъла на живота. Чрез тях той може да прояви героизъм на автентичността и на способността да бъде човек, независимо от условията, в които се намира.
Според Франкъл, за непредубедения човек свободата на волята (т.е. свободата на избора) е нещо, което се разбира от само себе си, и човек непосредствено се съпреживява като свободен. Но, той може да бъде под влиянието на някоя детерминистична философска теория и да преживява волята си като несвободна и манипулирана.
Човекът е подвластен на условията, което означава, че той не е свободен „от“, но може да бъде свободен „да“, т.е. свобода човек да бъде и свобода за живот, като носи отговорност. Защото свободата на волята се противопоставя на съдбовното, а човешката свобода е корелат само на това съдбовно, в което може да се разгърне и прояви.
Волята за смисъл, след като бъде разпозната, изразява вътрешната готовност за осъществяване на смисъла, който изисква опознаване или разбиране на външните възможности. А смисълът не може да бъде даден, той е нужно да бъде открит от самия човек.
Способността човек да отиде отвъд себе си и да се дистанцира означава да се отдаде с преданост към една задача, да служи на кауза или да прояви любов към друг човек, като това отличава неговото съществуване именно като човешко. Според Франкъл, волята за смисъла е сигурен критерий за психично здраве.
Понятието „смисъл на живота“, използвано в логотерапията, подпомага човека да открие за себе си някаква смилаема идея за собственото му място в света. Ако липсва мотивация за смисъла, то и готовността за борба би била трудна за откриване от човека. А дори и най-тежката житейска ситуация, не е безсмислена. Окончателният смисъл зависи от това дали потенциалният смисъл на всяка ситуация е бил или не е бил реализиран по най-добрия начин, според знанието и вярата на съответния човек. Той носи отговорност за осмислянето на живота си.
А съвестта, според Франкъл, може да бъде дефинирана като интуитивна способност за откриване на уникалния и неповторим смисъл, който се съдържа във всяка ситуация, т.е. съвестта е сетивен орган на смисъла.
Смисълът не трябва да съвпада с битието, а трябва да върви пред него и да задава неговото темпо. Защото, иначе човек среща трудности в съществуването си и се препъва, ако не живее чрез трансцендентност към нещо отвъд него самото.
Какви ценни смисли в живота си откривате?
Вашият коментар