Любовта е от екзистенциално значение и всеки от нас влага различен смисъл и дълбочина в разбиранията си. В логотерапията любовта се определя като нещо повече от близко приятелство, и същевременно, различно от романтичен и сексуален интерес. Тя се разглежда като базисен универсален феномен и е част от позитивното трио – вяра, надежда и любов.
Според Франкъл любовта се определя като коекзистенциален акт (синтез от психически състояния и преживявания), а не като средство за доставяне на удоволствие – това е най-висшето измерение, до което може да се издигне човек.
Логотерапията издига любовта, като не я определя като състояние на чувствата, а като интенционален акт – действие. В този интенционален акт човек се стреми да преживее другата личност в нейната неповторимост, специфичност, но не само да я преживее, но й да я осъществи. Тоест любовта е осъществяването на друг човек – да се свърже с необикновеността на „Ти”. Това означава, че в своето индивидуално намерение (на интенционално равнище), всеки човек, свързвайки се с Другия, е воден от намерението да осъществи неговото „Ти” в съответната му незаменимост, като запази собственото си „Аз”. Като често се случва и човек да не достигне до неповторимостта на „Ти“, защото не познава достатъчно добре и не харесва „Аз“-а си.
„Истинската любовна интенция не е насочена към нещо в другия, което може да бъде притежавано, респективно което той „има“, а по-скоро онова, което другия „е“.
Виктор Франкъл
Високата степен на любов се приема, че е достигната, когато другата личност е преживяна като единствена по рода си, неповторима, незаменима. А фундаментът на смисъла на човешкия живот се състои именно в неповторимостта на човешката личност.
„Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човешко същество, ако не го обича. Чрез своята любов той е в състояние да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече – той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено, но предстои да стане. При това чрез своята любов обичащият позволява на обикнатия да реализира своите заложби. Карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв трябва да стане, той го тласка към осъществяване на тези заложби.“
Виктор Франкъл
Любовта се явява антидот и централна движеща сила за осмеляващия се човек, защото „любовта е присъща само на смелите“.
Махатма Ганди
В логотерапията любовта е представена в йерархична структура, според измерението, което обхваща. Ценна тема е да почувстваме и разсъждаваме върху това какъв вид любов сме способни да проявяваме? Дали тя се изменя според хората и различните ситуации?
Според вас, описаното трето измерение на любовта дали е постижимо от съвременния човек превърнал се от Homo Sapiens Sapiens в Homo Nevroticus Normalis?
Утопия ли е такъв тип свързване между партньорите в днешно време? Умеем ли да устояваме на бурите в живота?
1) Първото измерение, което е телесното, се нарича еднодименсионално измерение и любовта се разглежда като сексуалност.
Това е най-първичното и примитивно отношение към партньора, което може да се прояви и на ниво флирт. На това ниво любовта е чист сексуален интерес. Тялото на другия е дразнител и предизвиква желания у човек за задоволяване на нагони и инстинкти.
Поради тези причини при това ниво тялото на партньора може да бъде заменено с друго тяло по всяко време, което означава, че партньорите са заменяеми. В това измерение човек се ръководи от собствената си потребност да осъществи себе си, своите удоволствия, което показва невротичен път на осъществяване на себе си.
„Ние, психиатрите, непрекъснато имаме възможност да се уверяваме, че в случаите, в които сексуалността е престанала да бъде израз на любов, а се е превърнала по-скоро в средство за получаване на удоволствие, последното не се постига. Защото колкото повече човек залага на удоволствието, толкова повече то му се изплъзва.“
Виктор Франкъл
2) Второто измерение е двудименсионалното измерение и се определя като по-висша форма на отношение на човека спрямо обекта на неговата любов и се свързва с еротичното отношение към него.
Човекът с еротична нагласа е емоционално търсещ и разбиращ другия. Това означава, че ако човекът в първо еднодименсионално ниво е сексуално привлечен от обекта, то същият този човек в това двудименсионално ниво е емоционално привлечен от същия този обект и достига до следващото по-дълбоко измерение – душевното. На това ниво се осъществява влюбването в душевни качества на партньора.
Човек може да осъществи връзка с душевността на другия, с психическите му особености, да бъде привлечен и емоционално развълнуван, от определени черти на характера му, но не може да преживее като дълбок процес незаменимостта на партньора си, не може да проникне в ядрото на неговата личност. Това се случва, защото човекът с чисто сексуално отношение към партньора се съсредоточава върху тялото на партньора и остава на това ниво.
Поради тези причини и във второто измерение партньорът може да бъде заменен от друг човек, който има подобно и близко излъчване и поведение.
3) Тридименсионалното измерение представлява свързването с духовността, достигането до същността на определеното „Ти“. Франкъл нарича това измерение на любовта агапе.
Когато човек преживява агапе любов, той е свързан с партньора, с „Ти“-то само по себе си, без да има друга причина. „Ти“-то на другия се преживява като духовен носител на цялата психофизика. Този вид любов ни позволява да открием ценностната картина на значимия друг като я направим видима. Чрез духовния акт на любовта постигаме за обичания от нас не само това, което той „е“ поради своята необикновеност и неповторимост, но и същевременно това, което той може да бъде и може да стане.
„Агапе“ любовта позволява на обичащия да преживее света на другия, като по този начин разширява собствения му свят. Докато обогатява самия него, любовта насърчава и значимия друг да осъществи своите ценностни възможности.
В това състояние на „агапе“ човекът обича другия, дори тогава, когато няма причини за това, обича природата, изкуството, културата, света, живота като цяло, такива каквито са с положителните и отрицателните им страни.
Тази любов се отличава от предишните две измерения, защото тя не е подвластна на телесното или на емоциите. Духовното ниво е подвластно на волята, волевите решения. А тъй като любовта е действие, се свързва с волята за смисъл, с която волево осъществява определено отношение, действие, ценност, смисъл към значимия друг. Насочена е към духовния център на значимото „Ти“, към ядрото на духовното му „Аз“. Това е дълбоката връзка с духовното у партньора, а от това произтича най-висшата форма на партниране, при която духовното чувства духовното.
Измеренията на любовта могат да покажат на човек докъде е стигнал в пътя, по който е поел, да не се заблуждава и да има повече яснота за себе си.
За жалост в днешно време не само жената, но и мъжът все повече се променя, имитирайки моден „тип“ стандарт отвън. Така се достига до жените, които вече не са жени и мъжете, които вече не са мъже.
В частта, касаеща концентрационните лагери в книгата си „Човекът в търсене на смисъл (Увод в Логотерапията)“, Франкъл достига до извода:
„Истината е, че любовта е абсолютната, най-висока цел, към която може да се стреми човек. Тогава схванах смисъла на най-голямата тайна, която човешката поезия, човешката мисъл и вяра носят като послание:
Спасението на човека е чрез любовта и в любовта.“
Вашият коментар