1-ва част
Една от терапевтичните задачи в логотерапията се състои в това да се открият отново затрупаните извори на чувството за очевидност и инстинктивната сигурност, скрити в дълбинните емоционални пластове на личността. А те се съдържат във всеки човек, независимо колко страдащ или с наранено базисно доверие е.
Това, което може да направи човек е да започне да изгражда разширено разбиране за себе си като се свърже със здравото (салутогенетичното), чрез което да бъдат преодоляни и видяни от нови различни страни неблагоприятните екзогенни фактори, които са преживени в миналото, като целта е да се открие и начина за преодоляване и достигане до оздравителен процес. Така човек може да открие латентното състояние на базисното доверие в себе си и да го реактивира, като същевременно развива способността за взимане на решение накъде да насочи вниманието си и да може да гледа с оптимизъм спрямо миналото и „активизъм на бъдещето“. Така той постепенно започва да разширява разбирането за себе си и да може да се справя по-лесно с трудности и в бъдеще, при евентуални възникващи страхове.
Допълващото спрямо другите психотерапевтични концепции е, че при логотерапията вниманието се насочва към здравото, позитивното, същественото, към това, на което може да се повлияе и да се промени.
Основните методи, чрез които можем да осъществим това са собствената ни вяра и активност, доверие и действие, защото „логосът е по-дълбок от логиката”.
А със своето действие или бездействие човек изгражда личността си, но само в живот изпълнен със смисъл, може да постигне състоянието да е доволен и щастлив.
„Всичко, което правя, всичко, което давам на света и излъчвам към света, оформя личността ми и пише историята за мен в реалността.“
Елизабет Лукас
Франкъл достига до идеята, че базисното доверие ни носи посланието, че всичко има скрит смисъл, независимо какъв ще е изходът и дали ще го разберем. А също и че има една „последна инстанция“, която не можем да разберем и която не е нужно да разбираме (сега).
Човек може да е имал лош опит в живота си, но освен него е придобил и някакъв добър опит. А животът запазва своя ценен смисъл, дори и при неблагоприятни условия в миналото. Даже именно благодарение на тях човекът е станал (или става) по-силен и устойчив, развивайки определена „компетентност на страданието“, стъпващ на здрав фундамент, със стабилен вътрешен център и опора.
Начинът, по който това може да се осъществи е чрез откриване на свободните пространства и възможности да се прояви, да се свърже с вярата, че животът има определен смисъл, а също и че може да внесе принос за себе си, околните и за света.
„Само едно интелигентно същество, което е надарено със свободна воля може да стане личност, защото може да заеме позиция и отношение дори и към собствения си характер, без да се оправдава с него или със своя темперамент.“ – д-р Ефтим Парушев
Кое е смисленото и ценното за теб?
Търсиш ли ги или вече си ги открил?
Този процес има ли крайна цел за постигане или е процес в движение?
Как се придвижваш към тях?
Следва продължение…
Използвани са материали от: В. Франкъл – „Лекарят и душата“, „Воля за смисъл“, „Увод в Логотерапията. Смисълът в живота“, „Ненаписаното в моите книги. Спомени от моя живот“, Е. Лукас и Х. Шонфелд – „Психотерапия с достойнство“)
Вашият коментар