Ние носим качества, таланти, потенциали за здраве или болест, някои от които са и наследствени… и те са вложени в нас като информация още от момента на зачеването ни. Те изчакват своето време и условия, при които могат да се проявят или под влияние на други условия – да не се проявят.
Ако наблюдаваме природата, то може да станем свидетели на различните промени, през които преминава. Може през лятото и зимата да не се виждат на повърхността на земята, но през пролетта и есента има условия, при които например да наблюдаваме поникването на минзухари. През останалата част от годината ние не ги виждаме. Те са спящи и чакащи подходящи условия да се проявят. Тогава тяхната красота става явна за нас.
Можем да направим връзка с науката за епигенетиката, която се занимава с изследването на фактори на околната среда и по какъв начин те влияят на това как клетките ще разчитат гените. На генетично ниво има т.нар. епигенетични маркери и чрез нашия стил на живот определяме кои гени да бъдат активирани или дезактивирани, т.е. ние правим избора как да функционират гените ни.
Представката „епи-“ произлиза от гръцката επί-, която означава: над, извън, около (т.е. занимаваме се с това, което е над и отвъд гените).
Например, на едно дете му е необходимо по-дълго време, за да покаже съществуването на признаци на своята музикална дарба. Т.е. този потенциал е причината, която дава възможност на човека за реализиране на неговите способности, които не могат да бъдат реализирани, ако не са заложени априори в ембриона.
Там където при човека се идва до осъществяване на нещо, там трябва да бъде приет потенциалът, като причина, която дава възможност за осъществяване на феномена. Качествата на една личност се основават на начина на нейното битие, което има и което запазва във времето. Начинът на съществуване на човека е първичен („Аз съм“), а единичните отделни качества – всяко взето само за себе си – са вторични. Така че всички потенциалности на ембриона, включително и тези, които се отнасят за най-отдалечените възможности (използването на интелекта, разбирането на собствената свобода) се съдържат в ембриона като начин на съществуване.
Ние сме носители на принципни възможности, на богатства, които дори и да не подозираме.
Животът е постоянно предлагащата се възможност да станеш това, което носиш в себе си, което още не си, но би желал, би могъл и би трябвало да бъдеш. Ти си този, които прави изборите, поема отговорност за решенията си, за начина, по който възприема случващото се, за приемането на непроменимото и си този, от когото зависят следващите ти крачки.
Вашият коментар