Потребности и пирамида на потребностите в Неорайхианската аналитична психотерапия

Как се свързваме с потребностите си и умеем ли да ги удовлетворяваме по здрав начин? Как можем да ги степенуваме? Успяваме ли да сме свързани със себе си и да изграждаме стабилност във взаимоотношенията с околните и в партньорската двойка? Притежаваме и развиваме ли умението да се заявяваме? По какъв начин отстояваме себе си? Приемаме ли другия в неговата естественост и цялост? И как създаваме едно общо поле на взаимодействие при срещата с “другия”?

Ние извършваме определени действия и прилагаме определени поведения, за да може да удовлетворим нашите потребности, да се свържем с нашата ценностна система и да направим най-смисленото в дадената ситуация. Но какво се случва ако нямаме ясна връзка и достъп до себе си, и съответно до нашите реални потребности?

Вследствие на възприети още от детска възраст възпитателни, етични и социални норми, които не подлагаме на проверка, ние може да се отдалечим от здравия начин да се свързваме и задоволяваме потребностите си. Тези вярвания ги възприемаме като част от нас, но като техен резултат запълваме потребностите си със заместители (мета-удоволствия). Тези удоволствия-заместители ни довеждат до отдалечаване от близостта, от свързаността ни с другия и като резултат се постига временно усещане за удовлетвореност, при което за сметка на качеството, се увеличава количеството.

В този материал ще обърна внимание на един друг подход за свързване със себе си и околните по един пълноценен и здрав начин, за да може тези заместители да заемат все по-малко място в нашия живот.

“Човек не може да оцелее без храна и подслон; видът не може да оцелее, без да се възпроизвежда. В това отношение човекът е подобен на другите животни, но се различава от по-голямата част от тях с това, че задоволява основните си потребности по непряк път, посредством кооперацията със себеподобните си в организирано общество. И тъй като човекът е надарен с реч и с понятийно мислене, той е в състояние да предава опита си, така че всяко общество натрупва наследствен опит от познания, ценности и правила на поведение, които се развиват все повече от поколение на поколение.”
(Малиновски, “Научна теория за културата”, изд. Фелтринели, 1962 г.)

В Неорайхианска аналитична психотерапия централно място заема Теорията на потребностите. Според нея, човек има пет основни потребности, които могат да бъдат степенувани под формата на пирамида. Те се разделят на:

социални (потребност от принадлежност и от утвърждаване) и
индивидуални (хранителна, сензорна и сексуална) потребности.

Колкото по-голяма е основата на пирамидата, толкова по-стабилна и висока може да бъде тя, което означава, че от задоволяването на социалните потребности, зависи здравото удовлетворяване на индивидуалните потребности.

Потребността от принадлежност е базова човешка потребност и означава да усещаме, че може да се доверим, да се чувстваме приети, подкрепени, свързани, значими, да обменяме енергия с човека до себе си или с групата, към която принадлежим. Кръгът на принадлежността е общността, към която човек се чувства част – към нея спадат родителите, приятелите ни, партньорът, социалният кръг, колегите и т.н.

Когато принадлежим към нещо по-голямо от нас самите като отделен човек, това ни дава усещане за сигурност. Но и същевременно е важно да бъдем себе си, без да изменяме своите идеали или ценности, само за да бъдем част от определена група. Принадлежността, която изисква от нас да се откажем от своята естественост (автентичност), не е истинска принадлежност. Противоположното също е от съществено значение – и ние е важно да умеем да приемаме другите от групата, без да изискваме да ги променяме или превъзпитаваме.

Липсата или недостатъчното усещане на принадлежност може да доведе до преживявания като самота, тревожност, тъга, изолация, отхвърленост.

От принадлежността зависи оцеляването на Аз-а, а следователно и на индивида, поради, което може да изведем извода, че:
принадлежност = сигурност = оцеляване

Потребността от утвърждаване ни показва важността не само да принадлежим към дадена група, но и да се чувстваме приети, одобрени, харесани, оценени, признати, видяни, чути, желани, обичани, подкрепени, важни за другия, че има място за нас в тази група. Това не означава, че е нужно да харесваме всичко в човека до нас, но означава, че подхождаме без осъждане към личността му.

При потребността от утвърждаване съществуват две разновидности – принципа на властта и неврозата на властта.
При принципа на властта желанието да бъде осъществена и постигната определена потребност (без нараняването и ощетяването на някого), завършва с нейното удовлетворение и отпускане (дистенция). Докато при неврозата на властта има желание за доминиране върху социалното и материалното поле на индивида, включващо вещи, хора и т.н. По този начин човек има илюзията, че предметите утвърждават неговата сила, а хората – неговия статус.

В здравата си форма принадлежността и утвърждаването създават усещането за свързаност.

Ние сме социални същества и за нас е естествено, но и от жизненоважно значение да живеем в група. Както в живота ни, така и във всяка от областите на пирамидата, е важно какво е качеството на взаимоотношенията, а не количеството на хората.

Когато двете ни социални потребности са задоволени, това означава, че е поставена стабилна основа във взаимоотношенията и може да се премине към задоволяване на индивидуалните (физически) потребности, които се подреждат на следващите етажи от пирамидата. А към тях принадлежат хранителната, сензорната и сексуалната.

Хранителната потребност е нужно да бъде разбирана не само като потребност от храна в най-буквалния смисъл, но и в по-широк, като любов, материални средства, духовна храна – знания, информация, изкуство, забавления… Това е потребност, която подобрява качеството ни на живот, а не е свързана само с нашето оцеляване.

Сензорната потребност може да бъде задоволена само физически. Това е храната за сетивата и за всичките ни рецептори – гледки, звуци, аромати, вкусове, физически контакт (докосване, нежност, прегръдка). Тази потребност е част от човешката ни същност и чрез която може да намалим напрежението и тревожността, да се почувстваме спокойни, да подобрим настроението си, и то благодарение на допира до друго човешко същество.

Дори само при няколко секундна прегръдка се отделя хормона окситоцин, който повишава чувството ни за сигурност, удовлетвореност от живота, намалява усещането на уплаха и несигурност, действа като антидепресант. Освобождава се също невротрансмитерът анандамид, който насърчава мотивацията и удоволствието, като участва и в регулирането на съня и храненето. Чрез този обмен се подобрява биохимията и биофизиката ни, които водят до повишаване на усещането ни за щастие, симулира се имунната си система и укрепва физическото ни здраве.

На върха на пирамидата се намира сексуалната потребност, която се разбира като висша форма на израз на любов, на свързването с другия. Задоволяването на сексуалната потребност е в зависимост от стабилността в основата на пирамидата, и като цяло от степента на задоволяване на всички останали потребности. Тя е свързана с уважението, хармонията, доверието, които водят до осъществяването на срещата с “другия”. Човек усеща щастието да съществува, “да бъде до” и “да бъде със”. При тези взаимоотношения няма притежание, сливане, принудителност, властване, обещания. По този начин се създават условия за раждането на любовта.

„Където има любов, има живот.”
Махатма Ганди

Социалните ни потребности от принадлежност и от утвърждаване могат да бъдат задоволени в общността, към която принадлежим (родителите, приятелите ни, партньорът, социалният кръг, колегите и т.н.), но индивидуалните (хранителна, сензорна и сексуална) потребности могат да бъдат истински удовлетворение само в партньорската двойка.

Как може да изчислите до каква степен са задоволени основните ви пет потребности?

Нека всяка от потребностите да има своите максимални 100%.
Изчислете всяка потребност от пирамидата поотделно.
Погледнете пирамидата си, разгледайте я, има ли нещо, което го виждате по този начин по-ясно?

Има ли стабилна основа?

Кои области при вас са най-силно и кои са най-слабо изразени?

Какво усещане ви носи вашата пирамида и кои области желаете да подкрепите или развиете допълнително?

Друг вариант е следния, като първите две стъпки са същите:

Нека всяка от потребностите да има своите максимални 100%.
Изчислете всяка потребност от пирамидата поотделно.
След това съберете процентите на петте потребности и ги разделете на пет.

По този начин ще намерите средноаритметичната стойност на удовлетвореност, която имате.

Прилагането на този метод може да ви помогне да осъзнаете каква сфера имате имате нужда да подкрепите, подобрите и развиете.

А ако я приложите в партньорската ви двойка – обсъждането на индивидуалните ви резултати, могат да бъдат добър повод за допълнителни споделяния, а също и при нужда – да ви помогне за сплотяване, укрепване и подобряване на взаимоотношенията ви.

Взаимоотношенията между партньорите са по-стабилни, удовлетворяващи, дълготрайни, устойчиви и изпълнени с любов, когато успяват взаимно да подхранват своите потребности.

А как изглежда твоята пирамида?