Едно от важните правила в логотерапията е правилото (законът) на противоречието, което гласи, че ако човек е ограничен само до биологично ниво, дава като резултат само соматични феномени. А човек, който е ограничен само до психологично ниво, дава като резултат психични феномени. Само в духовното ниво се разглежда индивида в неговата цялост, единство и завършеност. Противоречието е в това, че става въпрос за цялостен индивид, който е един и същ.
Според дименсионалната онтология, човека има три важни измерения на човешкото съществуване – соматичното (физическото), психическото (душевното) и ноетичното (духовното). Тя гласи, че едно и също нещо, проектирано в измерение, което е по-ниско от неговото собствено, се отразява по такъв начин, че двете отражения видимо си противоречат.
Този модел ни носи информацията, че проекцията на човека в равнините на тялото и душата е свързано с многозначна информация, която не позволява на психо-физичния проблем да намери решение. Изводът, който може да бъде направен е, че ФИГУРАТА НА ЧОВЕКА Е ПОВЕЧЕ ОТ СУМАТА НА НЕГОВИТЕ ПРОЕКЦИИ.
Като допълнение:
Човека (а дори и ситуация, тема, проблем) може да бъде видян цялостно само от една по-висока позиция, защото иначе виждаме само части от него/нея. Това може да доведе до противоречия и дори да приемем ситуация или определено нещо като неистина.
Често споровете, неразбирателствата, конфликтите се формират на едно или няколко от тези по-ниски нива.
В подкрепа на този закон може да се използва и цитата от Айнщайн:
„Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.“
Вашият коментар