Какви са приликите и разликите между професиите на психолога, психотерапевта и психиатъра?
Това са важни теми, на които искам да обърнa внимание, тъй като всеки един от тези специалисти играе важна роля в поддържането на психическото здраве.
Основните прилики между психолога, психотерапевта и психиатъра са, въпреки различното естество на теоретичната и практическата подготовка, да съдействат на човек да стабилизира или, при възможност, напълно да възстанови психическата и емоционалната си устойчивост. А в определени случаи е важно и необходимо сътрудничеството между психолог/психотерапевт и психиатър.
Да потърсим съдействие от тези специалисти е признак на зрялост, осъзнаване, че имаме нужда от промяна, желание за израстване, от странична гледна точка.
Особености при обучението и практиката
Психологът е специалист със завършено висше образование по психологическа специалност (бакалавърска, магистърска или докторска степен), който по време на обучението си е изучавал различни области на психологията.
Психологът може да извършва психодиагностика, посредством различни набори от тестове, да провежда психологически изследвания, да изготвя хипотези за различни поведенчески и личностови характеристики. Няма медицинско образование, не поставя диагнози и не предписва лекарства. Въпреки че може да прилага различни стилове на интервюиране, да подпомага съхраняването на психическото здраве и развитието на личността, да оказва психологическа помощ и морално-емоционална подкрепа, този специалист няма достатъчната теоретична и практическа подготовка да провежда специализирана и задълбочена терапия.
Психологът може да работи с клиенти като провежда консултации, също в сфери като образованието, социологията, връзки с обществеността, подбор на кадри, човешки ресурси и други.
Психотерапевтът, освен академичното си образование (по психология, социални дейности, хуманитарни науки или психиатрия), е преминал през специализирано и сертифицирано обучение в някоя от психотерапевтичните модалности. Това допълнително обучение е с продължителност от минимум 3 години в зависимост от конкретната школа, която е нужно да отговаря на международни стандарти, също и да е одобрена от Българската асоциация на психотерапевтите – БАП. А след завършването му специалистите имат право да практикуват като психотерапевти. Този специалист няма медицинско образование, не поставя диагнози и не предписва лекарства.
Прилагането на психотерапия има за цел насърчаване на личностното израстване, освобождаване на слоевете заучени вярвания и разрушителни модели на поведения, справянето с трудности в междуличностните взаимоотношения, подобряване на социалните умения, справяне с негативни мисловни и емоционални нагласи, преминаване през трудни житейски ситуации, преодоляване на травматични преживявания, свързването с вътрешните ресурси и ценности, намирането на смисъл, при проблеми със самооценката и увереността, за развиване на умения при вземането на решения и при справянето с конфликти, при различни видове страхове, тревожни и панически разстройства, фобии, депресивни състояния, като превенция на рецидив към абнормното състояние и други. Психотерапевтът може също да провежда подкрепяща терапия по време на медикаментозни лечения на психични разстройства, в зависимост от тежестта на състоянието.
По време на защитената и доверителна среда на терапевтичните сесии клиентът се научава, развива умения и способности за справяне, а впоследствие – и възможността да ги приложи и извън кабинета в собствения си живот. Психотерапевтът консултира и подкрепя, но предлага и задълбочена терапевтична работа, целяща личностна промяна и израстване.
Общото между психолога и психотерапевта е, че е важно да притежават висока теоретична и практическа подготовка, способност за емпатия и създаване на условия за доверително общуване и сътрудничество, да проявяват внимателно и доброжелателно отношение към клиентите си.
Психиатърът е лекар, преминал през специализация психиатрия, след завършено медицинско образование. Той се занимава с изследване, диагностициране и лекуване на психически заболявания, като от описаните специалисти само той има право да поставя диагноза и предписва медикаментозно лечение, когато е необходимо и в зависимост от определеното състояние.
Често за справянето и стабилизирането на проблемите, свързани с психичното здраве, е необходимо сътрудничество между психолог/психотерапевт и психиатър, т.е. комбиниране на психологически и медицински подходи, за да може да се лекуват не само симптомите, но и да се достигне до справяне с по-дълбоките причини.
Специалистите по психично здраве, като психолози и психотерапевти, са важна част от възможността човек да разшири и задълбочи представите за себе си, да се научи да открива и използва ресурсите, с които разполага и като цяло да подпомогне израстването си чрез повишаване качеството си на живот и смисъла, който вижда в него.
Вашият коментар