Базисното доверие според логотерапията се разглежда като заложено в човека априори още от ембрионално ниво. По този начин човекът заема ролята от самото си начало на самостоятелно, отговорно и свободно същество, което е избрано и призовано. Виктор Франкъл вярва, че за да се достигне до осъществяването на определена възможност, дарба, способност, то те са вече били заложени от началото на съществуването на ембриона под „зародишна форма“ и чакат определени условия, за да се проявят като реална, активна сила.
Базисното доверие е нужно да бъде припомнено и не може да бъде унищожено, но може да бъде наранено или да остане в потенциално състояние, без да може да се прояви. Поради тези причини е нужно да се възстанови пътят до него, като човек вътрешно се отвори за този процес, за да може в последствие и да го преживее като такъв.
Това, което може да направи човек е да изгради различно разбиране за себе си като се свърже със здравото (салутогенетичното), чрез което да бъдат преодоляни и видяни от нови различни страни неблагоприятните екзогенни фактори, които са преживени в миналото, като целта е да се открие и начина за преодоляване и достигане до оздравителен процес. Така човек може да открие латентното състояние на базисното доверие в себе си и да го реактивира, като същевременно развива способността за взимане на решение накъде да насочи вниманието си и да може да започне да гледа с оптимизъм спрямо миналото и „активизъм на бъдещето“.
Базисното доверие ни носи посланието, че всичко има скрит смисъл, независимо какъв ще е изходът и дали ще го разберем. А също и че има една „последна инстанция“, която не можем да разберем, която не е нужно да разбираме (сега) или която не ни е дадено да разбираме, защото процепът, през който гледаме живота все още е много малък.
При преживяване на трудни и болезнени ситуации лесно може да загубим връзката с тази вяра, че всичко има своя дълбок смисъл, и да станем искащи, молещи, обвиняващи, негодуващи спрямо живота.
А колко често си позволяваме да останем в тази вътрешна тишина, освободена от френетичните мисли, при която да „чуем“ какво Животът очаква от нас – в ситуацията, в която се намираме, с човека, с когото общуваме, с разочарованието или болката, които преживяваме?
Можем ли да намерим тази вътрешна сила, чрез която дори в най-неблагоприятните условия да видим и малкото красиво, смисленото, да открием начина, по който можем да сме полезни и за околните?
Вашият коментар