Какви видове реалност има и има ли разлика в начина, по който възприемаме случващото се вътре и вън от нас?
Как правим проверка на реалността?
Начините, по които възприемаме реалността, според Неорайхианската аналитична теория, са чрез нашия вътрешен и външен свят.
Вътрешният ни свят е свързан с нашите чувства, мисли, желания.
Външният свят е онази реалност, която съществува вън от нас, независимо от нас.
А реалността, според неорайхианската теория, може да бъде недвусмислена или двусмислена.
При недвусмислената реалност възприемаме случващите се неща по обективен начин, т.е. такива каквито са. Тя се отнася до физическата форма (това, което може да докоснем) и е обективна на възприеманата ситуация. А също така е свързана с граундига (заземяването), с нашите базови емоционални потребности, при нея липсва оценка за ценност, приема и уважава йерархията в групата и е следствие на постоянна проверка и анализ на реалността.
При двусмислената реалност субективно оценяваме определения обект или ситуация. Тази субективност се проявява като интерпретация, тълкуване, приписване на качества на случващото се чрез участието на въображението. Двусмислената реалност е зависима от вярванията и убежденията ни, като тя е и следствие на оценки, минал преживелищен опит, социални шаблони, т.е. на етичното и моралното изживяване на реалността. Тя е над йерархията в групата и е зависима от личната оценка за ценност.
Когато извършваме определено поведение или осъществяваме контакт с някого, това поведение е нужно да е в синхрон с потребността, която изпитваме в този момент.
При правенето на проверка на реалността е нужно:
- да се свържем с нашата базисна потребност;
- да потърсим отговор на въпроса по какъв начин може да постигнем желаното в социалната среда, в която се намираме.
Ако проверката на реалността е свързана с общуването с някого, е важно и:
- да разгледаме и анализираме по какъв начин изразяваме преживяванията си, а също и дали желаем да наложим нашата реалност на другия;
- да търсим и гледната точка на другия, и да разгледаме дали сме способни да приемем и признаем реалността му;
- ако има нещо, което не сме сигурни дали сме разбрали правилно от това, което другия ни е казал, е важно да го предадем със свои думи, за да направим проверка;
- да споделяме как преживяваме случващото се и да желаем да чуем и другия, т.е. да даваме и да търсим обратна връзка.
Правенето на проверка на реалността означава временно задържане на определена реакция или действие, като идеята е да се анализира ситуацията, да се прецени реалността (личната и на другия, ако става въпрос за общуване с друг човек), а след това да се избере подходящ активен или пасивен модел на поведение.
Ние постоянно проверяваме адекватността на актуалното си поведение, съотнасяйки го към реалността и при нужда е важно да препланираме.
Имате ли успешни начини, които прилагате за правене на проверка на реалността?
Вашият коментар