Бих желала да споделя още един нагледно описващ и ценен закон – законът за многозначността.
Случвало ли ви се е, гледайки или бидейки част от дадена ситуация да я съотнесете към нещо, което вече ви е случвало, към нещо познато? Да я оцените, да я определите, да я класифицирате, да й придадете определени качества? А след време да разберете, че сте я видели само от една определена позиция?
Ако успеем да разширим малкия процеп, през който гледаме, то бихме могли да видим, приемем и заживеем живота си с повече широта и височина. Това разширение го придобиваме и изграждаме най-често чрез трудностите, които преодоляваме, стаданията, болката, разочарованията, физически неразположения… Те често ни изваждат от комфорта, помагат ни да си задаваме въпроси, да преосмисляме ценностите си, помагат ни да проявяваме вътрешната си сила, да развиваме вярата си в смисъла на всичко случващо се.
Законът за многозначността гласи, че едно и също нещо, ако бъде проектирано в по-високо измерение, би изобразило различен образ (картина). Може да се направи извода, че един и същи феномен в различните измерения, може да бъде разтълкуван различно от перспективата на трите измерения (физическо, психическо и духовно).
Човекът не може да избере какъв да бъде животът му, но може да избира какво да бъде отношението му към случващото се. Болестите, страховете, страданията, трудностите, смъртта не са неща, при които човек е свободен „от“, защото човек е подвластен на условията. Но може да избере и да заеме достойна позиция по съдбоносните въпроси, които стоят пред него като свобода „да“, т.е. свобода човек да бъде и свобода за живот, като носи отговорност. По този начин човешката свобода може да се съотнесе само към това съдбовно, в което може да се разгърне и прояви.
Вашият коментар