1-ва част
Израстването и поддържането на човека като психично здрава личност е свързано с взаимодействието и надграждането на важни фактори. Насърчаването за поддържане на цялостното здраве и стимулирането на самопомощта може да бъде подпомогнато чрез личните избори и решения, които се вземат в сегашния момент с мисъл, отправена и напред във времето.
Човекът притежава силата да се самолекува, но е важно да го осъзнае и да приложи волята си за конкретни действия, които да вземат под внимание взаимосвързаността на тяло, душа и дух, т.нар. в трудовете на проф. Виктор Франкъл – физическо, психическо и духовно (ноетично) измерение.
Първият фактор, на който ще обърна внимание е сферата на емоциите и чувствата.
Думата „емоция“ произлиза от латинското emotionem, което на свой ред идва от emotus – миналото причастие на emovere, което означава пробуждам, разтърсвам, раздвижвам, премествам, „енерго-движение“, т.е. извеждане на енергията отвътре-навън. Етимологичният корен на термина „емоция“ показва моментно прекъсване на рационалния и волевия ни живот.
Здравото проявяване на емоцията е свързано с реакция, т.е. води до непосредствено действие и е ориентирана към биологичната ни природа. А чувствата биват научавани, те са свързани с мисълта, по-трайни са и са ориентирани към морално-оценъчната ни система. Емоцията е инструмент за комуникация, чрез който показваме какво преживяваме и е важно да бъде изразена, а „главата“ дава име на това, което се случва в емоционалния ни свят.
Когато хронично анестезираме (потискаме, притъпяваме) проявата на емоции, замаскираме това, което е във вътрешния ни свят, тогава се появяват телесни сигнали, които могат да преминат към развиване на определен тип боледуване и създаването на широк спектър соматизации и блокажи в тялото ни. Поради тези причини е важно да изучаваме какво се случва „вътре“ в нас (в емоционално-чувствения ни свят), да даваме „име“ на това, което преживяваме, за да може да го проявяваме и управляваме.
Вторият фактор е свързан с разума, който представлява колективното свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоциите и волята.
Чрез здравото проявяване на тази свързаност можем разумно да избираме действията си и да предвиждаме последиците от тях, да преценяваме реалността, да се направи конкретно планиране, да се осъзнае важността от прилагане на превенция.
Казва се, че разумността предшества мира, така че нека чрез търпение и постоянство да изграждаме в себе си стабилна основа, за да разбираме вътрешния смисъл на живота и да проявяваме разумност навън чрез нашите чувства, мисли и постъпки.
На трето място поставям епигенетичните фактори, като възможност за поглеждане отвъд наследствеността.
„Епи“ (от гр.) означава „над, отвъд“ и „генетика“ е науката за наследствеността, т.е. епигенетиката „изучава молекулярната биология на регулацията на гените и другите епигенетични влияния върху генната експресия“ . По този начин се разбира, че не е важна само молекулярната структура на гена, но и от колко огромно определящо значение са влиянието на околната среда и нейните фактори, като повлияващи активността на гените. Във всяка клетка се съдържат епигенетични маркери, които могат да променят функциите на гените – да ги включват или да ги изключват. Тези процеси са известни като епигенетични модификации. В подкрепа на тези твърдения Ървин Ялом допълва, че според съвременната невронаука гените сами по себе си осигуряват само част от причините за развитието на психични разстройства.
Епигенетичните промени се повлияват от вътрешни и външни фактори, като хормоните, фактори на растеж, невротрансмитерите, транскрипционни фактори, химически и екологични стимули.
Начини, по които човек може да повлияе благоприятно за активирането или неактивирането на определени гени, е чрез превенция и прилагането на здравословни практики, като:
- Разпределение на дневно-нощния ритъм – 8 ч сън, 8 ч активно внимание и работа, и 8 ч пасивно внимание, което включва почивка и забавления.
- Възприемане на слънчевата светлина като фотонна храна, от която имаме ежедневно нужда.
- Редовна физическа активност (по възможност на открито пространство сред чист въздух).
- Дихателни практики и съзнателно дишане за по-добро качество на живота и намаляване нивата на стрес.
- Връзка с природата и прилагане на методи за заземяване, като например разходки сред природни места, ходене боси по земята, обработване на почвата, засаждане на растения и т.н.
- Съзнателно прилагане на тишината и медитацията, като методи за почивка, връзка с вътрешния свят, укротяване на френетичността на мислите, подобряване на функциите на органи и системи в организма.
Виктор Франкъл препоръчва човек да се оттегля ежедневно в тишина (за 10-15 минути), за да не загуби контакта с тихия глас на най-дълбоките си чувства.
- Социални контакти, физическа близост, приятелства – човекът има нужда от реална физическа близост и да преживява другия в неговата незаменимост и неповторимост.
„Докосването във всичките му измерения – физично и душевно, регулира функциите в организма ни.“
Мадлен Алгафари
- Здравословен начин на хранене и приемане на течности (преобладаващо под формата на чиста вода).
- Прилагане на природни методи като профилактика или за лекуване при разболяване, и търсене на причинно-следствени връзки, за да се постигне цялостност при оздравяването на телесно, емоционално и психическо ниво.
Изводът, който може да направим е, че ние силно се влияем от начина, по който живеем и че може да отидем до голяма степен отвъд информацията, която носят нашите гени!
Следва продължение…
Използвани са материали от: Виктор Франкъл „Теория и терапия на психичните разстройства“, Мадлен Алгафари „Чувствам, следователно съм“, Ървин Ялом „Дарът на терапията“, материали от д-р Ефтим Парушев, Мадлен Алгафари „Тихотерапия“, Елизабет Лукас „Психотерапия с достойнство“.
Вашият коментар