Самопомощ в превенцията на физическото и психическото здраве
2-ра част
Във втората част на материала ще ви представя още няколко фактора, имащи силата да повлияят на физическото и психическото ни здраве.
Следващи фактори са откриването на смисъл и себе-трансцендентността.
Според Виктор Франкъл това, от което човек се нуждае „не е състояние без напрежение, а по-скоро стремеж и борба за някаква цел, която е достойна за него“, защото негова съставна характеристика е, че той сочи и е насочван към нещо, различно от него самия. (Ъ. Ялом)
„Бих казал, че същността на човешкото съществуване е в неговото самотрансцендиране. Да си човек значи вече да си обърнат и насочен към нещо или някого, отдаден на някакво дело, на човек, когото обичаш, или на Бог, комуто служиш.“ Виктор Франкъл
В подкрепа на тези твърдения Едмънд Борн заявява, че откривайки истинската си мисия и действителния си потенциал, човек излиза от сферата на непосредствените грижи за личната сигурност и удовлетворение, и става способен за смислен социален принос.
Следващи фактори, които се превръщат във все по-актуални теми, са важността от вяра, духовност и осъзнатост на живеенето.
Логотерапията разглежда възможността, че ако човек живее във висок модус на съществуването си, това предполага осъзнатост, т.е. да проявява внимание и отговорност към живота, да вярва, че има силата да промени себе си, че може да прави избори. По този начин човек се превръща в това, което му е заложено да бъде, може да осъществи екзистенциалната си задача и да отговори на въпросите и задачите, които му задава животът с чувството на свобода и отговорност. Човек може да се свърже с благодарност към изживените дни, а да не скърби, че са минали. С този начин на възприемане той може да се свърже с всички моменти, в които е бил истински, естествен, цялостен. А да бъде човек автентичен и да има „автентично битие“, както го нарича Хайдегер, означава да се удивлява не на начина, по който нещата са, а че те са. Следвайки този модус, човек оставя следа след себе си, дори и когато вече не е жив, ако е бил осъзнал и приложил потенциала си.
Съществен фактор е личната отговорност и осъзнаването от нуждата от психологическа консултация или психотерапевтична работа, като превенция на психичното здраве.
Решението за посещаване на специалист не е свързано със самопомощ, но може да бъде прието като превенция, която човек желае да предприеме или поради желание да работи задълбочено с идея личностно израстване, осъзнаване, помъдряване – когато си задава въпроси за изборите, които прави в живота си и начина, по който живее, за пренареждане на ценностната си система. Ървин Ялом споделя мнението си, че човешкото същество има вградена склонност към самореализация и прилагането на психологическа или психотерапевтична работа може да служи като метод, чрез който да бъде постигната.
„Ако се отстранят пречките, човекът ще се развие в зрял, напълно реализиран възрастен точно така, както жълъдът се развива в дъбово дърво.“
Карен Хорни
Причините за посещение на специалист могат да бъдат и от по-различен характер и да са свързани с преживяване на лични емоционални кризи, работа върху приемане на негативните чувства и емоции, и проявяването им по неразрушителен начин, проблеми във взаимоотношенията с околните, справяне с конфликтни ситуации, затруднения в адаптирането към житейски промени, при трудности при вземането на решения, при ниска самооценка и себеувереност, нужда от работа с базисното доверие, при психосоматични оплаквания, при депресивни състояния, справяне със страхове, притеснения, преживени травматични събития, работа за осъзнаване на защитните механизми и самосаботиращо поведение и т.н.
Според изследвания с образно представяне на мозъка, психотерапевтичния процес влияе върху метаболизма и кръвопотока към специфични зони на мозъка, както и върху повторната абсорбция на серотонина и нивата на хормоните на щитовидната жлеза. А също така се наблюдава и промяна на връзките между невроните по време на ученето, осъществяващо се в психотерапията – процесът е известен като предизвикана от ученето невропластичност.
Като допълнение на този важен фактор, който може да бъде приложен и като превенция, са две важни максими споделени от Ялом по отношение на психотерапевтичния процес. Едната е, че това, което изцелява, е взаимоотношението, т.е. самата среща на терапевта и клиента може да бъде изцеляваща. А втората е, че целта на психотерапията е да отведе клиента до точката, където той може да направи свободен избор.
Като последни фактори, но не и по важност, са влиянието на електронните екранни устройства и дигиталната виртуална реалност върху функцията на мозъка и телесните процеси.
Ефект на пристрастяване и повлияване на мозъчните и телесните процеси се наблюдава особено при децата, но не бива да се подценява и при зрелите хора.
Екраните вече са наричани „електронен кокаин“, „дигитален хероин“ и т.н. Зрителната образна свръхстимулация при децата довежда до особености на стила на учене, сензо-моторното развитие, равновесие, координация, фина моторика, разстройство на съня, засилена емоционална възбудимост, агресивно поведение и много други.
Колкото повече човек прекарва време, работейки или като развлечение на електронни устройства, толкова повече губи връзката с тялото си, естествената нужда от социални контакти намалява и неусетно ги заменя с вид зависимост към тези устройства.
Поради тези причини е важно като превенция и самопомощ да се отделя по-малко време на такъв тип дейности. Човекът е социално същество и има жизненоважна нужда от качествено одухотворено общуване и близост с хора, животни, природа.
Връзка към първата част от материала
Използвани са материали от: Ървин Ялом „Екзистенциална психотерапия“, Виктор Франкъл „Лекарят и душата“, Едмънд Борн „Наръчник за работа с тревожността и фобиите“, Ървин Ялом „Дарът на терапията“.
Вашият коментар