Една от важните роли, които има страхът, е да ни предпази от нещо, което го разпознаваме като опасно. Обаче вследствие на придобития ни досегашен опит, който е и от периода преди да сме използвали думи и да сме имали възможност да си обясним случващото се около нас, може да оценим определено нещо като потенциална опасност, а то да не е такова в действителност.
Осъзнаването, отправянето на погледа ни към страха и преодоляването му отваря възможност да видим ново пространство. Може да се окаже и проявяване на сила, която не сме подозирали, че имаме, свързване с нещо, от което сме имали нужда, което сме търсили, което не сме си позволявали.
И най-вече да си позволим да живеем, защото ако оставим да властва страхът от страха, сякаш в определени ситуации оставаме на едно място, като свидетели на това, което ни се случва.
А може да има и друг начин, защото понякога е истина, че… „Самата пещера, в която се страхуваш на влезеш, се оказва източникът на онова, което търсиш.“
Това е и доброволният начин на израстване по пътя на психотерапията.
Вашият коментар